81. СУ „Виктор Юго“
„Нищо не създава така добре бъдещето както мечтата“
В. Юго  

Ролята на бащата във възпитанието на децата – необходимостта от двама родители

Ролята на бащата във възпитанието на децата – необходимостта от двама родители

В днешно време все по-често се говори за бащата като активен участник във възпитанието на детето. Множество асоциации проучват присъствието му в училище и в детската градина и предприемат мерки и кампании относно мотивиране на бащите да са по-активни във възпитанието на децата и учениците.

В пряката си работа като училищен психолог все по-често срещам присъствието на бащите при възникнал проблем в поведението на учениците – не само като наказваща фигура, но и като такава, търсеща подкрепа и съвет в процеса на решаване на възникналите проблеми. Случва се обаче и майки (в пълни семейства) да споделят, че им се налага да се справят сами с обучението, възпитанието и грижата за децата си. Това породи у мен желанието да насоча този материал към общата отговорност на родителите към децата. Разбира се тук става въпрос за семейства с двама родители, където детето има щастието да се радва и на майка, и на татко. В останалите случаи също е напълно възможно тази роля да бъде поета от близък на другия родител човек (стига той да го допусне).

Ролята на „бащата” в семейството е важна. С присъствието си и участието си в семейния живот той предоставя на децата различни поведенчески модели от тези на майката. С грижата за съпругата си и добрите взаимоотношения между родителите, детето усеща сигурност и се учи на обич и грижа. Ако майката е тази, която осигурява нежност, грижа и ласка, то бащата (или изпълняващият тази функция човек) поставя границите, той е стабилният авторитет, който подпомага изграждането на различни ценности. Всяко дете се нуждае от разбиране и приемане и от двамата си родители. Различни проучвания разкриват взаимовръзка между успеха и постиженията на учениците и типа взаимоотношения с бащата. Наблюдава се и връзка между поведението и социалните умения на децата и участието на бащата във възпитанието им. Колкото по-ангажиран е той, като авторитет, който играе, учи и възпитава децата си, толкова по-адаптивни се оказват те в училище и в живота.

Важно е да се отбележи, че родителите трябва да работят като екип – те са възрастните в семейството, които носят обща отговорност за детето. Противоречията за възпитанието трябва да бъдат решавани в отсъствието му. Недопустимо е единият родител да проявява ирония и силно превъзходство над другия пред детето – това често води до сближаването му с един от родителите и отблъскване на другия. Автоматичен резултат е чувство на несигурност и проблеми в училище. Важно е да се знае и че формалните и хладни взаимоотношения между родителите, „за доброто и в името” на детето винаги се усещат от него и също могат да рефлектират на поведението и успехът в училище или в детската градина. Всеки един от двойката е нужно да допусне и приеме ролята на другия. При трудности в този процес днес двойката има къде да потърси помощ и подкрепа.

Не трябва да се забравя, че някои деца растат в непълни семейства – препоръчително е самотният родител да потърси подкрепа сред приятели и роднини. Няма нищо по-страшно за едно дете от това да се превърне в единствена утеха и смисъл на живота на родителя – това е прекалено голяма отговорност.  

Този материал е насочен към необходимостта на всяко дете да получава грижа и възпитание от бащината фигура в живота си. Като ми се струва важно да отбележа, че не само наличието му, но и здравата връзка между двамата родители и оптимално функциониращата семейна система е от съществено значение за детето – за да порасне то с нужните ценности, социални умения и модели на поведение.