81. СУ „Виктор Юго“
„Нищо не създава така добре бъдещето както мечтата“
В. Юго  

Нашият патрон

Виктòр-Марѝ Югò 

Виктòр-Марѝ Югò (на френски: Victor-Marie Hugo) е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик. Считан е за един от най- известните и важни френски писатели дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той също така помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. Заради своите многобройни изказвания, Юго е осъден на изгнание в продължение на двадесет години по време на Втората империя.

Виктор Юго става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си на 22май 1885 година той заслужава национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 година.

ЖИЗНЕН ПЪТ

Виктор Юго е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, област Франш Конте. Той е син на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773-1828), генерал от армията на Първата империя, получил графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт и на Софи Требюше (1772-1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - Абел Жозеф Юго (1798-1855) и Йожен Юго (1800- 1837).

Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така  през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие.

Изглежда по това време започва да пише стихове. Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира. По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда Шатобриан или нищо“.

През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine“, но се усъмнява, че е твърде малък, за да го напише сам. През следващите няколко години той участва с променлив успех и в други поетични конкурси.

Окуражен от първите успехи, Виктор Юго се отказва от математиката, към която има склонност и решава да се занимава с литература. През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка излиза през 1821 година, когато е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал Луи XVIII, който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка.

Майката на Юго умира на 27 юни 1821 г. През младежките си години той силно се привързва към нея и нейната смърт му се отразява тежко.

На 12 октомври 1822 г. Виктор Юго се жени за своята приятелка от детинство Адел Фуше (1803-1868). През 1823 г. се ражда първото им дете Леопол, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдин (1824-1843), Шарл (1826-1871), Франсоа-Виктор (1828-1873) и Адел (1830-1915).

НАЧАЛО НА ПИСАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

През 1823 година Юго публикува първия си роман „Хан Исландеца“, който получава смесени отзиви. Добре аргументирана критика на романа от Шарл Нодие става повод за запознанството и сприятеляването на Юго с него. Той започва да посещава сбирките на литературния кръг Сенакъл, люлката на Романтизма, които оказват силно влияние върху творческото му развитие. Това продължава до 1827-1830 година, когато Шарл Нодие започва да става прекалено критичен към работите на Юго. През този период Виктор Юго се сближава с баща си, който го вдъхновява за няколко стихотворения с патриотичен и бонапартистки дух. Баща му умира  през 1828 година.

Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа. От 1826 до 1837 година семейството често гостува в замъка на Луи-Франсоа Бертен, директор на вестник „Журнал де деба“, в Биевър. По време на тези посещения Юго се запознава с Ектор Берлиоз, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер, и пише стихове, включително стихосбирката „Есенни листа“ (1831).

През 1826 година излиза вторият му роман „Бюг Жаргал“. Между 1829 и 1840 година публикува още пет тома поезия – „Ориенталците“ (1829), „Есенни листа“ (1831), „Песните на здрача“ (1835), „Вътрешните гласове“ (1837) и „Лъчите и сенките“ (1840), затвърждаващи неговата репутация на един от най-великите елегични и лирични поети на онова време. Двете повести „Последният ден на един осъден“ и „Клод Гьо“ изразяват отвращението на автора от болката и смъртта. През 1831 г. се появява и романа „Парижката Света Богородица“.

През 1827 г. Виктор Юго публикува пиесата „Кромуел“, която има блестящ успех. В нейния предговор той се противопоставя на класическите конвенции, особено на принципа за единство на време и място, и очертава основните идеи на своята романтична драма.

ТЕАТРАЛЕН ПЕРИОД

От 1830 до 1843 година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на театъра, макар че продължава да публикува и поезия. Още през 1828 година той публикува младежката си пиеса „Amy Robsart“. През 1830 година той пише драмата „Ернани“, която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от Теофил Готие, което ентусиазирано подкрепя автора на „Ернани“. През 1831 година е поставена забранената две години по-рано пиеса на Юго „Марион Делорм“, а през 1832 година - „Кралят се забавлява“.

Пиесите „Лукреция Борджия“ и „Мария Тюдор“ са поставени през 1833 година. Поради липса на театрални салони, пригодени за новите романтични драми, Виктор Юго и Александър Дюма решават да създадат такъв театър. През 1836 година театралният деятел Атенор Жоли получава разрешение за изграждането на Ренесансовия театър в Париж и две години по-късно Юго поставя там пиесата си „Рюи Блас“.

Виктор Юго става член на Френската академия през 1841 година.

ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

През 1844 година Виктор Юго става приближен на крал Луи-Филип, а през 1845 година е обявен за пер на Франция. Първата му реч в Камарата на перовете е в защита на Полша, разпокъсана от своите съседи, а през следващата година се обявява за връщането на политическите изгнаници, като Жером-Наполеон Бонапарт.

В началото на Революцията от 1848 година Юго е назначен за кмет на 8-ми район на Париж, а след това става и депутат в парламента на Втората република, където е част от групата на консерваторите.

През август 1848 година Юго основава всекидневника „Евенман“. В него той поддържа кандидатурата на Луи-Наполеон Бонапарт, който е избран за президент през декември. След разпускането на Националното събрание, през 1849 година Юго е избран в Законодателното събрание, където през юли произнася своята известна реч за мизерията. Скъсва с Луи-Наполеон Бонапарт, когато той подкрепя връщането на папата в Рим.

ИЗГНАНИЕ
 

След държавния преврат от 2 декември 1851 година, когато Луи- Наполеон Бонапарт се обявява за пожизнен президент, Юго първоначално се подготвя за бягство, за кратко е арестуван, но скоро е освободен. След това той напуска страната доброволно и заминава за Брюксел, а след това за остров Джърси, британско владение край френския бряг на Ла Манша. Тук той пише „Наполеон Малкия“, „Историята на едно престъпление“ и „Наказания“, в които яростно критикува преврата и неговия извършител.

Прогонен от Джърси, заради критики към кралица Виктория, Юго се установява на близкия остров Гърнси. През следващите години той е сред малкото политически емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се върнат във Франция. Следващите години са особено плодотворни за литературната дейност на Виктор Юго. Той издава „Наказания“ (1853), в които в стихотворна форма критикува Втората империя, стихосбирката „Съзерцания“ (1856), „Легенда на вековете“ (1856), както и романа „Клетниците“ (1862). През 1866 година издава романа „Морски труженици“, посветен на жителите на остров Гърнси.

По време на престоя си в Гърнси Юго има и някои посещения от континента, като това на Жудит Готие или през 1860 година това на историка Жак Буше дьо Перт, който го описва като „джентълмен републиканец... много добре устроен, живеещ като глава на семейство... обичан от своите съседи и уважаван от населението“.

ЗАВРЪЩАНЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ И СМЪРТ

Виктор Юго се връща през 1871 г. в Париж, след свалянето на император Наполеон III. Едва през 1876 г. той е избран в новата Горна камера на Сената. През 1878 г. той получава удар и силите му намаляват. Умира на 22 май 1885 г. на улица, която днес е „Виктор Юго“ №124. Той получава почетен гроб в парижката църква Св. Геновева, която е направена на Пантеон.



ТВОРЧЕСТВО



Литературните произведения на Виктор Юго се състоят от множество стихотворения, девет романа, дванадесет пиеси и многобройни публицистични и други произведения.

РОМАНИ



 „Хан Исландеца” (1823 г.)
 „Бюг Жаргал” (1826 г.)
 „Последният ден на един осъден на смърт” (1829 г.)
 „Парижката Света Богородица“ (1831 г.)
 „Клод Гьо” (1834 г.)
 „Клетниците“ (1862 г.)  „Морски труженици“ (1866 г.)
 „Човекът, който се смее“ (1869 г.)
 „Деветдесет и трета година“ (1874 г.)


ПИЕСИ



 „Кромуел” (1827 г.)
 „Марион Делорм” (1829 г.)
 „Ернани” (1830 г.)
 „Кралят се забавлява” (1832 г.)
 „Лукреция Борджия” (1833 г.)
 „Мария Тюдор” (1833 г.)
 „Анджело, тиран на Падуа” (1834 г.)
 „Рюи Блас” (1838 г.)
 „Торквемада” (1882 г.)
 „Театър и свобода„ (1886 г.)
 „Ейми Робсарт” 1889 г., посмъртно, за смъртта на Ейми Робсарт)


СТИХОСБИРКИ



 „Оди (1822 г.)
 „Нови оди“ (1824)
 „Оди и балади“ (1826 г., 1828 г.)
 „Източни мотиви“ (1829 г.)
 „Есенни листа“ (1831 г.)
 „Песни на здрача“ (1835 г.)
 „Вътрешни гласове“ (1837 г.)
 „Лъчи и сенки“ (1840 г.)
 „Възмездия“ (1953 г.)
 „Съзерцание“ (1956 г.)
 „Легенда на вековете“ (3 части - 1959 г., 1977 г., 1883 г.;
публикувани в един том през 1885 г.)
 „Песни на улиците и горите” (1865 г.),
 „Ужасната година” (1872 г.)
 „Изкуството да бъдеш дядо” (1877 г.)
 „Религия и вяра” (1880 г.)
 „Четирите посоки на духа” (1881 г.)
 „Краят на Сатаната” (1886 г.)
 „Пълнозвучна лира” (1888 г., 1893 г.)
 „Бог” (1891 г.)
 „Гибелните години” (1898 г.)
 „Последен сноп” (1902 г., 1941 г.)
 „Океан” (1942 г.)


ПОЛЕМИКИ



 „Малкият Наполеон“ (1851 г.) - за преврата на Наполеон III
 „История на едно престъпление“ (1877-1878 г.)
РЕЧИ  „За положението на жените“
 „Религиозното образование“
 „Пледоария срещу смъртното наказание“
 „Против невежеството“


РИСУНКИ



Виктор Юго е рисувал картини през целия си живот, като броят на неговите картини надвишава 4 000.



АДАПТАЦИИ



През годините произведенията на Виктор Юго са адаптирани в пълнометражни филми, телевизионни сериали, музикални произведения (опера, мюзикли, балет), анимационни филми и са послужили за основа на множество съвременни трактовки на засегнатите теми и идеи.

ИГРАЛНИ ФИЛМИ /кино и телевизия/



Романът Клетниците е с 20 адаптации, като най-старата е от 1909 г., а последната от 2012 г.
„Парижката Света Богородица“ е с 18 адаптации, като най-старата е от 1923 г., а последната е от 2007 г.
„Човекът, който се смее“ - (1966)
„Морски труженици“ - (1953)
„Мария Тюдор” - 1917, 1966, (1976)
„Рюи Блас” - 1909, 1912, 1948, 1972, 2002


МУЗИКАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ



На произведения от Виктор Юго са създадени следните музикални произведения:

Мюзикли

 Клетниците - мюзикъл от Клод-Мишел Шьонберг (1980 г.)
 Парижката Света Богородица - мюзикъл от Люк Пламондон (1999 г.)

Опери

 Парижката Света Богородица от Франц Шмидт
 Марион Делорм от Амилкаре Пончиели
 Ернани от Джузепе Верди (1844 г.)
 Риголето от Джузепе Верди (1851 г.) (по „Кралят се забавлява”)
 Лукреция Борджия от Гаетано Доницети (1833 г.)
 Клетвата от Саверио Меркаданте (1837 г.) (по „Анджело, тиран на Падуа”)
Ференц Лист композира симфоничните си произведения Ce qu’on entend sur la montagne, S95 по Есенни листа и Мазепа по Ориенталски мотиви. Жорж Бизе, Рихард Вагнер, Камий Сен-Санс, Лео Делиб и Габриел Форе също са вдъхновени от Юго.



АНИМАЦИОННИ ФИЛМИ



Клетниците - 1987, 1979 (Япония)
Парижката Света Богородица - 1996 (Дисни), 1996 (Jetlag), 1996 (Golden Films), 1996 (Burbank)


ЖЕЛАЯ ТИ - ВИКТОР ЮГО



Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”,
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая.


ЦИТАТИ, МИСЛИ И ФРАЗИ на Виктор Юго (1802 - 1885)



- Лъжата е въплъщение на злото
- На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме - това са гениалността и искрената доброта
- Победата над страха ни дава сили
- Свободата започва с ирония
- Фортуна не само, че е сляпа, но ослепява и любимците си
- Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло
- Животът е песен, чийто припев е смъртта
- Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят - справедливостта
- Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото
- Комплиментът е като целувка през воал
- Логиката е безмилостна
- Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек
- Красивите изрази украсяват красивата мисъл и я запазват
- Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал
- И всичко изглеждаше толкова чудесно, когато бях млад
- Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето
- Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе
- Безделието е щастие за децата и нещастие за старците
- Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст
- Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има
- Във вътрешния свят на човека, добротата е слънцето
- Бог е създал водата, а човекът създал виното

Част от речта на Виктор Юго пред Френския парламент през далечната 1876 година.
„Настъпил е моментът да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт………Този факт ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа! Съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и момчета……
Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Да назовем нещата с истинските им имена!........ Онова, което става в България, доказва необходимостта от Европейски съединени щати. Разединените правителства трябва да бъдат заместени от обединените народи”.
Париж 29 август 1876 година